Ако за повечето бозайници светът около нас е черно-бял, то човек го вижда в цялото разнообразие от цветове и нюанси. Всеки ден се сблъскваме с многоцветна палитра, докато гледаме зелена зеленина, синьо небе, жълти изгреви и розови залези. Способността да различаваме един цвят от друг е необходима за нас в ежедневието, например, за да пресечем пътя на светофара или да не бъркаме кран за топла вода със студена.
Кратка история на теорията на цветовете
За първи път теорията за цветовете е описана от древните гърци, които успяват да разберат основната им същност - намирането в интервала между светлината и тъмнината. В Древна Гърция основните цветове се считат не за 7 (както днес), а само за 4 - съответстващи на елементите: огън, вода, въздух и земя. Тъмнината вече е била разглеждана от гърците не като цвят, а като пълното му отсъствие, което е напълно в съответствие със съвременната теория.
Исак Нютон разлага светлината на 7 цвята (червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово) през 1704 г. Той пръв прави аналогия между светлинния поток и звуковата октава и определя, че първият цвят в спектъра се отнася към последния (по интензитет) в съотношение 1:2.
През 1810 г. Йохан Волфганг фон Гьоте в книгата си "Теория на цвета" (Zur Farbenlehre) изобразява цветен кръг от три основни цвята - червено, синьо и жълто, в пресечната точка на които има три допълнителни - оранжево, зелено и лилаво. Гьоте пръв изложи теорията, че с определена смес може да се създаде всеки нюанс от трите основни - червено, жълто и синьо.
Изследванията на светлинния спектър продължават и през 1839 г. Мишел Юджийн Шеврьол създава цветна полусфера с ефект на остатъчно изображение. Това се крие във факта, че ако дълго време гледате зелената част на палитрата и след това погледнете бялата част, тя субективно ще изглежда червеникава. Това се дължи на умората на очните рецептори, които улавят зелената част от спектъра.
Модерният цветен модел HSV, използван на всички цифрови дисплеи, се появява в началото на 20-ти век благодарение на художника Алберт Хенри Мънсел. След това беше представен под формата на "дърво на Мънсел", където дефинирането на цветовете и нюансите зависи от пространствените координати (осите на яркост и наситеност).
Интересни факти
- Статистически любимият цвят в света е синият. Харесва се от 40% от хората и според учените помага за успокояване на нервната система.
- Мебелите и декорацията в заведенията за обществено хранене най-често са в жълт и оранжев цвят. Тези цветове, когато са правилно осветени, не само правят храната по-апетитна, но и насърчават производството на стомашен сок.
- Розовите тонове имат най-благоприятен ефект върху човешката психика. Те успокояват нервите, намаляват нивото на агресия и стрес. Ето защо розовото често се използва в интериорната декорация на поправителни институции, сиропиталища, училища и други социални заведения.
- Най-неприятният нюанс за човешкото око е Pantone 448 C (според международната класификация), известен още като „най-грозният цвят в света“. Визуално изглежда като смесица от екскременти и блатна каша и предизвиква най-неприятните асоциации. Тази функция се използва активно в Австралия, оцветявайки цигарените опаковки в нюанс Pantone 448 C, което вече доведе до забележим спад в търсенето на тютюневи изделия.
- В пенсия Емерсън Мозер, главен формовчик на восъчни пастели на Crayola, призна след 37 години, че е далтонист и не може да различава цветовете.
- Човешкото око може да различи много нюанси на зеленото и именно този цвят се използва във всички устройства за нощно виждане.
- Всъщност слънчевите лъчи са чисто бели. Атмосферата на Земята, която пречупва светлинния поток, ги прави жълти.
- Жълтите маркери са най-често срещаните, тъй като не създават сенки при фотокопиране.
Обобщавайки, струва си да се отбележи, че според квантовата теория на Планк светлината е поток от неделими порции енергия: кванти и фотони. През 1900 г. тази теория става революционна за науката, но днес към нея се добавя корпускулярно-вълнов дуализъм. Тоест светлината може да бъде не само поток от елементарни квантови частици, но и вълна с електромагнитни свойства.
Дължината на светлинните електромагнитни вълни определя какъв цвят виждаме: от лилаво (400 милимикрона) до червено (700 милимикрона). Човешкото око може да различи цветове само в този диапазон – от 400 до 700 микрона. Трябва да се отбележи, че самите обекти / обекти нямат цвят и това усещане е субективно. Така че, ако видим червена роза, това означава само, че нейната молекулярна структура абсорбира всички светлинни електромагнитни вълни с изключение на червения спектър, който се отразява от нея и се улавя от нашето зрение.